IJUSTICE-DEMOCRACY

ДО:

МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

От:

„ИНСТИТУТ ЗА ПРАВОСЪДИЕ И ДЕМОКРАЦИЯ“ ФОНДАЦИЯ, фондация, определена за извършване на дейност в обществена полза, надлежно учредена и съществуваща съгласно законите на Република България, вписана в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията, под ЕИК 206738485, представлявана от Директора (действителен и фактически законен представител) г-н КРАСИМИР АТАНАСОВ РУСЕВ, АДВОКАТ [KRASIMIR ATANASOV RUSEV, ATTORNEY & COUNSELLOR-AT-LAW]

      УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

По повод организираната и проведена среща в деня на Международния ден на младежта между представители на Националното представителство на студентските съвети (НПСС), от една страна и министъра на правосъдието на Република България – г-н Крум Зарков, от друга страна и искането на НПСС за премахването на лимита от три явявания на изпита за придобиване на юридическа правоспособност, моля да имате и да вземете предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 300, ал. 3 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/: „При оценка „неиздържал“ стажант-юристът има право да се яви на изпит след допълнителен двумесечен стаж по реда на чл. 297, ал. 2, т. 1, до три пъти.“

Според разпоредбата на чл. 297, ал. 2, т. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.): „Стажът за придобиване на юридическа правоспособност се провежда на два етапа: … основен: общо запознаване с основните функции, задълженията и с организацията на дейността на органите на съдебната власт с продължителност, не по-малка от два месеца; във всеки орган на съдебната власт на стажант-юриста се определя наставник; …“

Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 1 от 1 февруари 2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност предвижда, че изпитът за придобиване на юридическа правоспособност е единен и анонимен. Той се състои от две части – решаване на тест и решаване на казус. Алинея втора предвижда, че изпитът се оценява с „издържал“ или „неиздържал“.

Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от горецитираната наредба предвижда, че „при оценка „неиздържал“ стажантът-юристът има право да сеяви на изпит след допълнителен двумесечен стаж по реда на чл. 6 – 15 до три пъти. Алинея втора и трета предвиждат и уреждат реда, правилата и процедурата, по която се извършва допълнителния стаж, подаването на заявлението по чл. 4, ал. 1, т. 1 и подаване на писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд за явяване на изпита, както и документите (заверената стажантска книжка и др.) за проведения допълнителен стаж.“

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/: „Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета на субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. Алинея втора предвижда, че за уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт.“

Правото на законодателна инициатива има всеки народен представител и Министерският съвет (чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България), но не и министърът от редовен кабинет, респективно министърът от служебно правителство.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/: „Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.“

Разпоредбата на чл. 115 от Конституцията на Република България предвижда принципната правна възможност и конституционно правомощие на всеки един от притежаващите качеството на министър да издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.

Азбучна истина е, че йерархията на правно-нормативните актове е определена с Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., Закона за нормативните актове от 3 април 1973 г. и с Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Според правилата на йерархията Закона за съдебната власт (обн. ДВ. бр. 64 от 7 август 2007 г. и посл. изм. и доп. ДВ. бр. 62 от 5 август 2022 г.), който е приет от законодателния орган на Република България – Народното събрание е с по-висш юридически ранг спрямо Наредба № 1 от 1 февруари 2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност, която е издадена от министъра на правосъдието на Република България, в сила от 01.01.2020 г. и посл. изм. и доп. ДВ бр. 36 от 1 май 2021 г. В този контекст, разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА (предишна ал. 2 – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) предвижда, че Ако постановление, правилник или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.

Логично е да се заключи, че, ако министърът на правосъдието на Република България предприемете съответните действия по изменение, допълнение или отмяна съответните текстове от Наредба № 1 от 1 февруари 2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност това не може да дерогира действието на законовите норми на Закона за съдебната власт.

Само за пълнота на изложеното следва да се има предвид, че на 06.07.2022 г., Министерският съвет прие новата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист“.

Определено действащата Наредба се нуждаеше от осъвременяване и отразяване на реалностите на обществено-икономическия живот, които съществено да подобрят юридическото образование в страната, но дали новоприетата Наредба ще успее да отговори на обществените очаквания е твърде рано да се каже.

Като значителен и сериозен успех следва да се определят изменения и допълненията в частта относно провеждането на държавните изпити, които стават „национални“.

Особено внимание следва да се обърне на профилирането и задълбочаването на подготовката в отделни области на правото, да се осъществява и в специализирани магистърски програми в образователна и квалификационна степен „магистър“.

Остават неясноти относно повишаване на възможностите за професионална реализация на юристите; относно значителния брой на юридическите факултети в страната – 9; задочната форма на обучение; повишаване на практическата приложимост, например чрез намаляване на броя на лекции за сметка на увеличаване на броя на упражненията (семинарните занятия); въвеждане на задължително специализирано юридическо чуждоезиково обучение; целесъобразността на начина на прием на кандидат-студентите в юридическите факултети, например чрез въвеждане на централизиран и единен приемен изпит за всички кандидат-студенти в страната и др.

Определено актуалната нормативната база се нуждае и от последващи изменения и допълнения, като „Института за правосъдие и демокрация“ Фондация, с настоящото изразява пълна подкрепа за предприемане на действия в тази насока, като на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ може да подпомогне със своята юридическа експертиза. В този ред на мисли, иновативният и модерен подход към класическата проблематика в юридическите казуси носи успехи и доказва висока степен на професионализъм.

гр. Бургас , 17.08.2022 г.       С УВАЖЕНИЕ:___________________

                                (КРАСИМИР А. РУСЕВ, ДИРЕКТОР, ИПД и АДВОКАТ)